Преминах през стени от камък,
превърнах ги на прах.
Преминах през огнен пламък,
оцелях без капка страх.
Преминах в свят, изпълнен с лъжи,
останах излъгана и аз,
но не това ми тежи,
а къде се изгуби човешкото в нас.
Жадувам за времето, в което
виждах усмивки по лицата,
жадувам за дните, в които
с обич бяха изпълнени сърцата. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация