Къде си ти и как да те открия?...
Къде да потърся твоите очи?...
С моята обич тъй нежно да обшия
сърцето твое и твоите мечти.
В съня ми нощем тихичко пристигаш
и тъй нежно галиш моята коса,
а после се обръщаш и внезапно си отиваш,
и отново се събуждам сама на сутринта.
Къде си ти и как да те открия?...
Надеждно те търси моята душа...
Скита се там тя, нейде в пустинята,
с мисълта да открие тебе сега!
Ще дойде ли ден, когато ще може
съня ми в реалност да превърнеш ти?
Да изгрее слънцето горе в небето,
за да стопли и слее нашите души!
Фея да бях и, ако знаех къде си,
в океан пустинята щях да превърна
и ще плувам, ще плувам с едничка надежда -
да стигна до теб и да те прегърна!
© Люси Петрова Всички права запазени