27.08.2007 г., 10:28 ч.

КЪДЕ СИ 

  Поезия
787 0 10
Лятото стели звезди по земята.
Нощни дантели разплитат прохлада.
Тиха безбрежност плисва в косата,
мила умора в снагата ми млада.

Малките сладко похъркват в леглата.
С ноздри отмерват цвета на сърцето.
Приказна фея в чудна позлата
рони в съня им комат от небето.

И някъде в тази частица блаженство
нега се процежда зад тъжни завеси.
Защо пак сама във нощта от вълшебство
те търся и питам: "Къде си? Къде си?"

© Димитрия Чакова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??