Къде си
Къде си, в непрогледна тъмнина?
Търся те и в светлината на деня.
Оглеждам се в забързания град,
в хората поглеждам за да те открия.
Нощем те очаквам в съня си,
туй чувство не мога да скрия.
Аз търся те през нощта и през деня,
а теб те няма, все не идваш!
Мисля за теб, липстваш ми Сега!
Тогава ще те имисля, ще те нарисувам,
с усмивка през нощта сънувам.
Ти хубава си, с тъмна дълга, къдрава коса.
Очите ти са сини като езера.
С гърди големи,дълги хубави крака.
Лице красиво като на самодива.
Ти идваш и пристъпяш с лекота,
кимваш и присядаш плахо.
Усмихвам ти се и това те заразява,
усмивка връщаш и лицето ти се озарява.
Докосвам те с моята ръка.
Ти плахо трепваш ,но не се отръпваш.
Ще те открия и с теб ще срещнем Любовта!
© Валентин Миленов Всички права запазени