Познавам ли те още, Февруари,
къде е нравът ти, сребрист и луд?
Къде са приказните ти воали
от снежна красота обвита в студ?
Къде са цветовете по стъклата
с кристалчета, накацали отвън?
Духът ти се изгуби, сетивата
копнеят да те зърнат като в сън.
Сега си слънчев, топъл, сякаш есен,
а как жадувам вихрения бяг!
И зимната стихия с твойта песен
от звънкащи акорди в леден впряг!