Къде си, мое слънце?
Къде си някъде в нощта?
Стоя... отново съм сама сега
и само мисълта изгаря ме...
Къде ли може да си в този час?
Дори не искам да узная вече аз...
В този миг желая само -
пак да си до мен сега...
Спряла съм да мисля даже,
разумът го няма вече...
Единствено сърцето ми остана...
И то ме води пак при тебе...
Защо ли пак към тебе аз вървя?
Защо ли пак след толкова лъжи?
Само болка причиняваш ти...
само сълзи по лицето ми...
И дори след всичкото това,
което причини ми ти,
сърцето ми единствено за теб тупти...
Все още ТИ си моят изгрев,
както и залез...
„ТИ" си моето слънце,
колкото и далеч да си...
До мене никой няма вече...
Сама съм аз сред толкова лъжи...
© Диана Иванова Всички права запазени