Две хлапета в полето летяхме,
яхнали кончета от върбови клончета,
по равно деляхме хляба, мечтите,
вечер до късно брояхме звездите.
Очите ни детски, днес кой ги помни,
душите невинни, усмивките волни.
Стопиха се, като бездомник в мъглата
и боли, и ме стяга тъгата.
Пораснахме... бързо животът минава,
но кой за това да помисли тогава,
и ето ме на, албума прелиствам
сълзите напират, без да ги искам. ...