Къде си ти, когато нощем аз се моля,
във нейните прегръдки ли лежиш?
Кажи, за любовта ти мога ли да се преборя,
или по друга някоя ти днес гориш?
Къде си ти, когато сутрин страдам,
в леглото топло ли отново спиш?
В пропастта на отчаянието пропадам,
та ти над нейните очи все още бдиш!
Къде си ти, когато за пореден път се вричам,
когато вечер дълго роня сълза след сълза,
когато се кълна, че вечно тебе ще обичам,
че без теб аз винаги ще съм сама!
© Теодора Николова Всички права запазени