Morgana (Ди)
188 202
6.04.2008 г., 19:29 ч.

... където намерих очите на света 

  Поезия
547 0 3
В пресъхналия стон на счупената чаша,
дето мислите препускат като вятъра,
измисли ме от усмивката, дето беше наша,
като феерия от пъстротата на дъгата...

И в бялата прегръдка на моята молитва
открехни малка вяра за своята надежда,
че времето се чупи, като глинена отливка,
а слънцето рядко се обгръща с бляскава одежда...

Защото аз грешни преди очите си зовях
и чувствах се изтрита от света...
Трудно беше, ала в огъня горях,
задето твърдо гонех се от мисълта,

че моето обичане е божие наказание
и устните ми са черна отрова...
Ала не вярвах, че моето незнание
всъщност било е подаръка на Бога!

И сега в бялата утеха на сляпото утро,
където намерих очите на света,
една целувка ти давам, а ти помни ме същата,
като дъгата, молеща за малко нежност от деня...
























© Ди Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??