toxin (Таня Донова)
357 4100
28.06.2015 г., 17:02 ч.  

Където съм 

  Поезия
848 0 20

 

там, където съм

 

Така забравихме първичното,
че вече себе си не виждаме,
нали сме свръхдуховни всички,
копнежи и желания зазиждаме
в непробиваеми съмнения
"Сега какво ще кажат другите".
Природата съвсем не я е еня
дали с Декарта-а се приспиваме.
Тя дава своя дъжд на времето
и слънцето - за всичко живо
еднакво, не според заслугите.
Зоват ме тайни неопитани,
небето както вика си кондора,
ръцете да разперя, да политна
отвъд лазурносините простори;
да съблека омразните си дрехи
и под дъгата гола да премина.
Натам, където води ме сърцето,
са ярки Вавилонските градини,
полята само вятърът преброжда,
морето губи свойте очертания,
а разумът едва-едва спохожда
свободните от синори съзнания.
Там мога да се къпя във росата
и да заспивам под звездите.
Най-вече, да ехти от планината
викът ми "Господи, обичам!"

 

 

 

 

© Таня Донова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ...!!!
  • Тази девойка - Юлия - е явно почитателка на вертикалната поезия и умира да показва некомпетентността си където свари. При Ясен Ведрин, Поета-Илиев, а както виждам и тук.
    Да споменавам ли, Юле, че "откровена" се пише с едно "н". Що не седнеш да си научиш първо правописа и граматиката, а после да ходиш и да се заяждаш с грамотните и талантливи хора в сайта.
  • Девойче, в кофти настроение сварваш лелята. Умирам си да вървя след някой и да забърсвам нелепи коментари! За начало, ще поразчистя твоите, приеми го като предупреждение за последващо "вихрене"!
  • лельо, стихоплетството ти е скучно старомодно архаично ....не си откровенна..
  • Силата на любовта е тази, дето ни зове към необхватното,толкова добре си го изразила тук!Поздрав!
  • Таня,поздравления за хубавия стих!
  • Ели, цвете на страницата ми!
    Бойко, усмивка за теб!
    И благодарност за двама ви!
    ПП Ели, виждам от инфото ти, че напълно споделяш идеята на това стихо!
  • Споделям смелото и мъдро послание: да следваме първичното в природата си, неограничавани от измислени догми и човешка суета.

    Изказът е наситен със смисъл и силни емоции...Харесах!
  • Заложих на спонтанността и не мога да не се усмихна топло на чудесните ви отзиви!
    Сърдечни благодарности, Ели, Жоре, Людмил, Стойне! Все автори, при които се спирам с удоволствие! Наред с преждеотбелязалите се!
  • Чудесно послание, Таня.Няма нищо по-свято и чисто от обичта!
    Бъди благословена! Хубава неделна вечер!
  • Да облечеш мислите си в емоция, а освен това да успееш да изразиш едновременно и двете, и то, непокътнати... Колко хора го могат това?! - Щастливка!
  • Прекрасно е Таня, много естествено и с чудесно послание!
    Благодаря за удоволствието и за красивата музика!
  • Безжичен, не знам какво да кажа!
    Благодаря ти! Много!
  • Поздравления от сърце. За мен едно от най-хубавите ти стихотворения. В сайта - също. Аргументите ми: Звучи красиво, прочетено на глас, има философски препратки, и то смислени и точни, изляло се е в момент на вдъхновение, но най-важното - прочетох с голямо удоволствие няколко пъти. Бис!
  • Не се променяй, Таня, и не се "претопявай" в "сивото" никога!
  • Няма за какво да се извиняваш, Рени! Цитатът си е точно на мястото!
    Знаеш ли, признавам си, че водена от чувствата, често постъпвам неразумно, но какво да се прави, това е моят свят - на дълбоките емоционални преживявания!
    Признавам си и още нещо, най-добрата почивка за мен е, когато имам стръмни писти, които, задъхвайки се, да изкачвам безспирно

    Ирен, това е мястото, скъпа!

    Младене, ценя мнението ти, защото знам, че е искрено и още повече защото знам, че си талантлив поет! А това наистина е написано "от раз", докато слушах песничката и е много мое (не само, разбира се) състояние...

    Благодаря ви, приятели!
  • Там...
  • Много истинско и без превземки! Особено монолитно и превземащо ми прозвуча финалната част:

    "Натам, където води ме сърцето,
    са ярки Вавилонските градини,
    полята само вятърът преброжда,
    морето губи свойте очертания,
    а разумът едва-едва спохожда
    свободните от синори съзнания.
    Там мога да се къпя във росата
    и да заспивам под звездите.
    Най-вече, да ехти от планината
    викът ми "Господи, обичам!" "

    Поздравление, Таня! Бе истинско удоволствие за мен да прочета текста ти.
  • Таня, поздрав! :
    "..какво ако реша да се отскубна
    и по надолнището да се сурна
    горе ще останат ми оковите
    надолу ще летя - като соколите
    не избираш посока на летене
    кога вериги махаш от колене
    напит от само капка свобода
    летиш, летиш дори и без крила.."
    Извини ме за тоя цитат от мое стихо, но твоето Толкова ми импонира! И те аплодирам за него!
Предложения
: ??:??