28.06.2015 г., 17:02 ч.  

Където съм 

  Поезия
917 0 20
Така забравихме първичното,
че вече себе си не виждаме,
нали сме свръхдуховни всички,
копнежи и желания зазиждаме
в непробиваеми съмнения
"Сега какво ще кажат другите".
Природата съвсем не я е еня
дали с Декарта-а се приспиваме.
Тя дава своя дъжд на времето
и слънцето - за всичко живо
еднакво, не според заслугите.
Зоват ме тайни неопитани, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Предложения
: ??:??