8.11.2011 г., 19:41 ч.

Кълбо 

  Поезия » За деца
633 0 7

Кълбо

 

Баба Злата елек плете.

Кълбото от прежда играе.

Бяга по пода и се мотае.

 

Митко -  внучето малко.

Съзря  ходещото кълбо.

Ритна го като топка

 и след него припка.

 

Ала оплете се юнака

с двата крака.

Тупна на земята.

Но Баба Злата

не го вижда, горката.

 

Ревна Митко с цицина на главата.

Скокна баба ти  Злата.

Вместо очилата,

 елека сложи на главата.

 

Шишове захвърли на кревата.

Не щеш ли - дядо пък върху тях седна.

С пълно гърло кресна.

В бабината фамилия

настана голяма олелия.

 

© Мина Конарова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мими благодаря ти!
  • Благодаря за искреността !Поздрав!Прегръдка!
  • Извинявай, не те осъждам, щом ти се пише- пиши, но наистина по мои наблюдения конкретно детските стихчета по-лесно се възприемат от децата като са в рими. Имаш фантазията и желанието то си личи и аз само изказах мнение, което може да приемеш или не
  • Благодаря ви Али,Весе,Ленка!Валерия.Никога не съм писала детски стихчета така е както дойде не съвсем .Но да не ти се обяснявам !Не съм съвършен поет ,но не искам да се чувствам в този сайт като подсъдима!ПОЗДРАВ!
  • Не мога да кажа, че съм въодушевена от детските стихове, които пишеш, може би защото съм свикнала да ги виждам по детските книжки идеално римувани, а твоите са както дойде.
  • И аз чакам да видя и още приключения! Поздравче!
  • Явно баба Злата е героиня от някаква поредица.Очаквам и следващите забавни истории.Привет,МИНА!
Предложения
: ??:??