Клептоманска е тази надежда,
да открадна дъха ти с очи.
От очите ти свят да изрежа.
Да съм цяла колажна от "Ти".
Да отскубна на слънцето корена,
да го вържа за теб. Против уроки.
Да съм гарванов, ангелски полет,
с дъх на смях, с ореол от кичури.
Одисейна е тази надежда!
Пак тъка. Пак разплитам платното.
Свят-кълбо ариаднена прежда
във дланта на една Пенелопа.