28.12.2008 г., 10:16 ч.

Кълнях неразбраните нещастници 

  Поезия » Бели стихове
1099 0 11
А аз си мислех,
че слънцето е за всички...
И че е достътъчен
един-единствен лъч,
за да разрèши страха,
вплетен в косите ми.
А аз си мислех,
че мракът е зловещото...
И трябваше да бягам
от сливащите му се сенки,
ала вече се уморих
да бягам от себе си. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© something else Всички права запазени

Предложения
: ??:??