Слизаш
към дълбокото -
пристъпваш
следа
подир следа
Красиво
изрисувани,
стените
разказват
истории невиждани,
историите на света
Чии очи са гледали,
чии ръце
изписвали са
тия форми, тия цветове?
Любов и добрина,
прераждане,
възраждане -
поуки на образи
и на съдби -
кой ги видя,
разбра
и съхрани.
Следа
подир следа
защо докосва всичко
твоята душа?
Слизаш към дълбокото,
а покоряваш планини.
От върховете им
ми се усмихваш ти...
© Кирилка Пачева Всички права запазени