Към мен ли протягаш ръка?
Към мен, от която до вчера се отричаше.
Към мен, която въпреки това те обичаше.
Аз не съм онова - наивното момиче!
Осъзнах с цялото си същество какво е болка.
Ти си този, който ми откри реалността -
в целия и блясък - с ужасите, с мерзостта.
И сега живея сама, за да докажа, че мога.
Към мен ли протягаш ръка? Недей!
Да я хвана не мога!!!
© Велина Виткова Всички права запазени