Събуждам се с въпросите „Защо?”
и отговор едва ли ще получа,
а смътното предчувствие в мен стои
и пак с въпросите ме мъчи!!!
Нима си мислиш, че спестяваш ми тъга!?
Нима си мислиш, че ще мина като вятър!?
Защо ли ти до днес не си разбрал,
че ти си щастието в мен,
частицата живот останал!!!
Научи ме да виждам красота,
дори и там където не поглеждах.
Научи ме да чувам красота, ...