Вървях – току пред мен изви се стълба,
погледнах я – висока до безкрая.
Но аз реших по нея сам да тръгна,
къде ще отведе ме, хич не зная?
Достигнах до един небесен провлак,
преследвайки неуморимо гълъб.
Три влъхви пророкуваха на облак,
подминах ги, че пътя беше дълъг.
Качих се на нивото на Луната,
а там играят футбол еднорози
и като страж бе сложен на вратата
Кентавър – аз се втурнах за залози. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация