Когато слънце смирено сред мрака изгрее,
във време, в което се раждат мечти
и птичките песни любовни запеят..
във мислите мои отново си ти!
Тръгна отдавна. Без думи. Без смисъл.
Търсих очите ти в чужди очи.
Дните минаваха бедни и празни
и дълго във мене не спря да боли.
Тръгнаха с теб цветът и мечтите,
и смисълът тръгна-забравен почти...
Оголен до кости, до смърт те отричах,
вярвах така, че ще спре да боли. ...