Замислям се и с вятъра издишам
онези напластени в мене чувства,
които със молива не описвам,
а дъвча ги в душата си, безвкусни.
Прочистен от излишните товари,
поемам от проблемите на всички,
усещам в мен целувки и шамари,
слова обидни и слова обични.
Подобен филтър, нужен ли съм някому,
щом всеки в своят свят се е затворил
и сякаш, че мигът е на изчакване,
а не на онзи, който ще се бори. ...