Rainrhymes (Радостина Попова)
53 74
19.08.2010 г., 20:04 ч.

Към себе си 

  Поезия » Любовна
610 0 1

За думите подслон намерих

на този лист, откъснат мимоходом,

но чувствата сиротни кой ще стопли

в безмълвието на студената ми стая?

 

Отиде си, а аз те превъзмогнах.

През прага тук се върна самотата.

В дните си отдушник не намерих,

а болката е толкова позната.

 

Сега превзема всеки сантиметър.

Дори сърцето ми докопа подло.

Допуснатите грешки са за мене...

статично осветили нашето "сбогом".

 

 

© Радостина Попова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • това е моят отговор на твоето прекрасно стихотворение , много е вълнуващо , истинско е докосва душата , имаш талант, желая ти успех
    ДУШАТА ТИ


    Снежинки бавно падат в мрака
    и трупа пухкавият сняг
    някой някъде навярно чака,
    да прекрачи на на душата
    твоят праг.

    Не всеки може в мрака
    да види твоята душа
    врата си, ти ще отвориш ,
    ще огрееш пътя му към теб
    със светлина.

    Навярно минали са много хора
    покрай твоя праг,но той е бил
    добре затрупатн ,
    от падналия на живота сняг.

    И ти притихнала ,седиш в мрака
    и плахо стискаш своята душа,
    страхуваш се ,да си почистиш прага
    и да овориш врата за любовта.

    Имаш право ,последният прекрачил
    този праг ,не го почисти,
    а затрупа го с още сняг.

    Не всички са коварни ,като него,
    не всеки ползва любовта
    ,за да те ограби
    и да разбие ,твоята душа.


    Не чакай друг за да почисти ,
    снега от твоята душа
    изкарай чувствата си чисти,
    отвори врата си за любовта!!!
Предложения
: ??:??