Моя синя тъга
мое щастие бяло
влюбено във брега
на съня ми до нямост
всеки миг съм до теб
и се раждам в дланта ти
в многоточия две
се прелива нощта ни
като капка любов
като спомен за обич
като призрачен зов
в непрогледни завои
все към тебе вървя
и към тебе ме води
онзи къс тишина
доживот непреброден
като в тънка мъгла
избледнели следи
все сънувам ела
ала после мълчиш
и валят тишини
и потъвам във теб
в твойте мрачни вълни
аз възкръсвам море
© Геновева Христова Всички права запазени