Къртица да прогледне...

15.10.2019 г., 20:40 ч.

Поезия » Любовна

608 2 2

След теб заключих се. Завинаги.

Домът. Душата си. Едно сърце.

Не искам никой в мене да се скита!

Да бъда крепост в нечии ръце...

И този път ще се загубя повече.

Дотолкова, че мракът да е светлината ми.

Там някъде ще я убия тази обич,

като прогледнала къртица под земя.

Недей! Недей назад да се обръщаш!

Заключено е. Няма ме от днес...

От мене тръгнат ли си – няма връщане!

Абонатът вероятно е на нов адрес...

Danny Diester

/Стихопат./

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

2019-10-17T20:44:13+03:00

Много...много тъжно.Тегне като тежък катинар.
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-10-16T10:46:15+03:00

Силни думи, като клетва...Едно сърце потъва...Ех, Дани...С толкова несбъдната обич направо си иззидал замък. Все някога на престола ще се възкачи момичето, което е тръгнало да търси изгубени сърца. Остави отворена врата!