Тъжно ми е... и кървя,
усмивката ми се стопи, изчезна,
тъжно ми е... но вървя,
а сякаш че пред мен е бездна...
Но не е ден за спиране,
дано да завали, да се пречистя,
понякога по мъничко умираме
като хербарии между листи...
А днес съм ничия... поне
съм само своя, до поискване,
а тъй ми липсват две ръце,
в шепите си да ме стиснат... ...