КЪСА ПРИКАЗКА ЗА КРАСОТАТА
Над безмълвната есенна пустош,
разпростряла навред пипала,
през нощта облак перлен се спусна
и след него в града наваля
кратка бяла и нежна утеха,
къс надежда за бъдния ден.
Рой снежинки, невинни, превзеха
булеварда и парка във плен.
И до утрото щедро искряха
пред вратите на празния храм,
връз прогнилата дървена стряха,
край комина. И даже не знам
Бог ли снежната приказка писа,
или ангел в градеца бе спал,
щом след първа трамвайна мотриса
той потъна сред блудкава кал.
© Валентина Йотова Всички права запазени
"щом след първа трамвайна мотриса
той потъна сред блудкава кал."
Дали сте виждали трамвай зимата? Защото аз виждам постоянно. Равно, бяло пухкаво платно, което става на кал след първия трамвай. Всъщност първо минават няколко - да изринат снега и да почистят релсите.