13.04.2007 г., 10:53 ч.

КЪСЧЕТА ЛЕД 

  Поезия » Любовна
1275 0 26
 

Докосна ме дъждовно и заплаках,

в душата ми остави отпечатък.

Очите ми изгряха с обичта ти,

a днес от нея няма и остатък.

Във устните ми впиваше се жадно,

страстта ти бе така неутолима.

В косите ми се вплиташе и бавно

разкъсваше плътта ми, тъй ранима.

Говореше ми с думи пресметливи

и всяка бе пирон, забит дълбоко.

Заплиташе въжетата лъжливи,

завързваше мечтите нависоко.

Признание, прознизващо до болка,

увисна на стената до вратата.

Погледна ли към него, да напомня,

че тръгна си и сля се със мъглата.

Беззвездно е небето... опустяло.

Душата ми - по-жадна от пустиня.

Сърцето в неизбежност е замряло.

Сред късчетата лед... сега се крия.

© Кремена Стоева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??