Защо ми е, по дяволите – къща?
Та, в нея нямам кой да подслоня,
мечтите ми със други се прегръщат
и всичко плува, в някаква мъгла,
в която бели призраци прошушват:
Какъв си... Ти, защо си на света...
И как можа да си зарежеш Кръста,
готов ли си - за тежката Цена...
Обичал ли си? Можеш ли да плачеш?
Посял ли си дръвче - във таз Земя?
Дочул ли си ревът - на пеленаче?
А знаеш ли, как страда Любовта... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация