Минù препълнената улица отатък...
очаква те макалатурената* къща!
Пресечи улицата, когато мигът е самотно кратък.
В петък... в петък може би!
Минù, прозорецът е счупен –
невъзможно счупен, гнусно изоставен
смачкан спомен.
Денят бездомен трие своите очи!
Блед отенък в петък може би?
Пресечи улицата, мигът е кратък.
За своя залък броди цял живот
ГЛУПАКЪТ, оставил четвъртия етаж... ...