14.04.2007 г., 18:04 ч.

Къщичка на края на света 

  Поезия
833 0 3

Къщичка на края на света


Безкрайно тъмно е навън.

Луната пак я няма.

Вървя, пристъпвам като в сън,

свещта не искам да запаля.


Неземно тиха е нощта.

Неземно тиха - отмаляла.

Разтапя бавно се свещта,

а пламъкът се олюлява...


Дъждът полека трополи по моята алея.

В полето гръмотевици се лудо бият.

Какво да кажа - тук живея.

Все някога ще ме открият.


Следите вятърът е заличил.

Студът - сълзите замразил.

Огънят очите ми затвори.

Болката - гласът отрови.


Безкрайно тихо е сега,

тихо, тихо...

Тихо!

Идва някой...


* * *


Къщичка на края на света.

Къщичка на моята душа.

В теб се чувствам аз дете.

За теб копнее моето сърце.


* * *


Ето, идва бавно, нелогично -

нечие присъствие, тъй нетипично.

Нежелано, немечтано,

от душата поругано.


Свещта угасва във пръстта.

Вятърът усили се. Буря загърмя!

От небето само гняв струи -

няма място за мечти...


Скри се...

Бяло е... та чак боли!

Скри ли се?

Или се само притаи?


* * *


Къщичка на края на света.

Приютаваш ти във твоите недра.

Къщичка от сълзи и мечти -

от смъртта спасяваш ти!


* * *


Спря!

Полето е река!

Спря!

Ще пееш ли, душа?

Спасих се!

Ще има място пак за моите мечти!

Спасих се! Не е ли прекрасно,

къщичке, кажи?


Кремена Кънчева Кънчева 18 год.

19.04.2006година

© Д-р Кремена Кънчева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??