15.07.2020 г., 7:12 ч.

Късмет 

  Поезия
611 0 0
Той насочи дулото срещу лицето ми.
Аз му изпратих въздушна целувка.
Една война, продължила твърде дълго,
Най-после имаше шанс да приключи.
Чаках този момент години наред.
Обкръжаваха ме невидими врагове.
Все на косъм животът ми висеше.
Но труден за късане косъмът беше.
Плъзгах се години по ръба на бръснача.
Измъквах се от безизходни ситуации.
Но знаех, че ще дойде един различен ден,
когато късметът няма да е вече с мен. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Накова Всички права запазени

Предложения
: ??:??