Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
6.10.2011 г., 13:28 ч.

Късна любов 

  Поезия » Любовна
1346 0 27

Защо се върна - аз не знам -

при мен - обесникът. Уж свикнах

да зъзна в утрините сам,

да нищя сенки в мрака синкав.

 

Дали съм същият? Не съм.

Кажи ми дума за разтуха.

И младата гора след гръм

потрепва,  шума дипли суха...

 

а после се разлиства пак

и с клонки облаците сресва...

Веднъж ли си представях как

нахълтваш в моя ден и песен...

 

... и както е по навик стар,

целуваш устните ми неми... 

Но всяка обич губи чар,

не я  ли споделиш навреме...

 

 

 

© Ивайло Терзийски Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да , любовта или идва на време или просто -никога!Страхотно пишеш !Поздрав!
  • М да!Съгласна съм!Когато си отиде момента е късно...!
  • Жалко за тази любов...
    Поздрав,приятелю!
  • споделям!
    Благодаря, Ив!
  • хубава неделя, приятели:

    laramaylin (Нина Чилиянска
    danigallery (Йорданка Господинова
    maistora (Красимир Тенев
    poeta (Илко Илиев)
    Ilich (Владо )

  • Прекрасен стих, Ваше Благородие!
  • Много красив стих, Иво! Поздрави!
  • E, за любов никога не е късно. Най-лошо е ако въобще не я споделиш. Но пък тогава ще си остане съвършена. Защото както каза Д.Дамянов:
    далечното е всъщност ореолът.
  • да се разпали огънят, приятели:

    myanakieva (Мария Я
    Traum (Цвети Йорданова
    female_sg (Боряна
    galina999 (Галина Иванова
    nininini (Нина Иванова
    Katriona (Кети Рашева)
    elenasim1 (Елена Петрова
    voda (Елица Ангелова
    rozza (Радка Миндова
    аннавлад (Анна Дюлгерова
    valia1771 (Ивон
    Магинка (Магдалена Рашева
    silvina84 (Силвия Йорданова)
    oksimoron (Чоно Христов)
    Djein_Ear (Евгения Тодорова)
    eva_32 (Ева Корназова)
  • Печал и хлад лъхат от споделените истини, а горчивият финал е логичен завършек... Хареса ми сравнението с младата гора - тя се разлиства само, ако има останали живи корени, но не е така с чувства, прегорели до кост!
  • Веднъж ли си представях как
    нахълтваш в моя ден и песен...

    ... и както е по навик стар,
    целуваш устните ми неми...
    Но всяка обич губи чар,
    не я ли споделиш навреме...

    Чиста проба поезия, в която се намирам! Благодаря!
  • Триумфално завръщане! Аплодисменти!
  • !!!......
  • Тази съпоставка с младата гора, която след гръм се раззеленява отново, само е подхранвала илюзиите, че една угаснала любов може пак да се възпламени.
    И в представа си го искал...
    Но реалността опровергава това.
    И финалът казва тъжната истина: всичко – с времето си...

    Харесах, Ив.
    Поздрави!


  • Късна, късна, ама любов!
    Поздрав, Ив! Много ми хареса!
  • "Но всяка обич губи чар,
    не я ли споделиш навреме..." - колко истина крият думите ти. Поздрав за невероятния стих!



  • а после се разлиства пак

    и с клонки облаците сресва...

    С поздравления!
  • Четох и препрочетох.
    Много, много ме впечатли стиха ти!
    Сърдечен поздрав!
  • "Но всяка обич губи чар,
    не я ли споделиш навреме..."
    Отново един от твоите завладяващи стихове!
    Поздравления, Бароне!
  • !!!
  • Светъл ден, приятели:

    anarilska (Цветана Качерилска
    tania72_1972@abv.bg (Таня Георгиева
    yotovava (Валентина Йотова
    M1234567891 (Минка Митева
    djudjii (Жанет Велкова
  • Чудесно споделена е обичта ти и в стих!
    Приветствам те!
  • ... на обесниците светът е наопаки... високото небе за тях е ниско... водно огледало...
  • ... но си споделил
  • Но всяка обич губи чар,

    не я ли споделиш навреме
    Вярно,истинско и с много силно чувство!
  • Еее,страхотно!
    Много е хубав този ти стих,Ив,много!!!
    А относно чара,нали знаеш,че да се разпали огъня,
    понякога и една искрица стига
    Поздрави!
Предложения
: ??:??