Късна песен...

                    на К...

За бурята, която в теб е стенела

разправяй ми, целувай и разправяй

вековните букаци на колене

как падали под брадвата на Вятъра,

когато страшно е било и да си с мене-

сама била си и останала си права!..

Разправяй ми, разправяй за Стихията

вилняла във нощта и във душата ти,

когато зверове от страх свирепо виели

озъбени зловещо към Луната...

Разправяй как обесени от ужаса

звездите се люлеели над тебе

и падали в ковчезите на облаците

и ти като деца си ги погребвала...

Разправяй ми!.. Разправяй, не прекъсвай!..

Разправяй ми над колко свидни гробове

в оная нощ забивала си кръстове

и как си плакала за да останеш горда!..

... Разправяй ми, целувай и разправяй,

че ме обичаш и със мене ти е хубаво,

но вече нямаш сили да повярваш

и пак да оцелееш подир Бурята!..

д-р Коста Качев