21.10.2012 г., 22:18 ч.

Късната есен 

  Поезия
643 1 5

Синьо небето по здрач посивя,

навярно дъжд ще вали призори,

или над сухите вече нивя

в сън ще полегнат бели слани.

 

Вятърът палав във шепи с листа

пее пак своята шарена песен.

Литнаха птици към юг на ята 

и запристъпва късната есен.

 

Сбрани гроздове във бъчви кипят.

Ширата по вените буйно лудува.

Саксии прибрани дома ми красят 

и с мене  в късната есен танцуват.

 

Бликна  в очите ми тиха сълза

по лято, което във мен не заспива.

Събудих се. С капки и сънна мъгла

октомври със топлите дни се сбогува.

 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В омаята на нашето безбрежие, търсим своя бряг във времето - а то редува своите сезони, и ние знаем - няма край, а само по-нататък... И със стихове, и с мисли, и с мечтания, и с действия за някого - ще има смисъл, даже и да идва зима! След прекрасния октомври!
    Ето каква прекрасна провокация към мисловния ми процес отправи твоето послание !
  • Джейни...понякога късната есен прилича на ранна пролет! Всичко е в нас, нали, каквато си я направим...
    Обичам да те чета
  • !
  • Хубаво и тъжно, като есента!Поздрав, Жени
  • Толкова е хубаво, Джейни! Поздрав!
    <a href=" http://vbox7.com/play:ede4f564cd " target="_blank">Музика >>> </a>
Предложения
: ??:??