Късен бродя по пътеки стари,
но Луната - тя е същата
и няма други, няма светофари,
има път, но няма бъдеще...

Ако знаех, че не ме обичаш,
ако знаех, че това умря,
щях да те оставя да изричаш
истината във лъжа,

но има нещо във очите ти,
не просто спомен, има и любов,
но те са безкомпромисни учители,
а за урока аз не съм готов...

Късно вечер ще си спомням
твоите очи - като нощта,
сам вкъщи, ала бездомен,
докато ти умееш любовта...!