Късно е да вярвам в несбъднати мечти,
късно да доизграждам рухващи стени,
да търся места от Бога забравени,
да гълтам сълзи горчиво сподавени.
Късно е да плащам за нечии чужди грешки,
късно е да се смея на глупави смешки,
да тичам задъхано зад влак вече тръгнал,
да чакам любовта на всеки следващ ъгъл.
Да викам хора, отдавна отишли си,
да обръщам страници вече прелистени,
да мразя неща, без които не мога,
да се пазя от себе си, както от огън. ...