Вече е твърде късно да ме обичаш...
Твърде късно е да се кълнеш...
Отдавна вратата към сърцето си за теб заключих...
Отдавна казах ти на друга щастие да дадеш...
За теб нещата изглеждат някак прости...
Щракаш с пръсти и си мислиш, че ме имаш пак?
Въобразяваш си, че мога пак да те обичам,
Когато искрицата отдавна изчезна някъде в оня мрак...
Недей! Не казвай нищо вече!
Повярвай ми! Наслушала съм се на тез слова!
Отдавна казах «Стига вече!»
Време е да ме послушаш! Свърши любовта!