Късно е да ти се извинявам,
късно е да ми простиш да се надявам.
Късно е да казвам кой бил крив, кой прав,
късно е, а всичко казах от един инат!
Късно е да твърдя, че само теб обичам,
късно е, а сълзите се стичат ли, стичат.
Късно е грешките си да изтъквам,
късно е да казвам, че всичко потъпках.
Късно е да вярвам, че всичко ще е наред,
късно е, огънят отдавна превърнал се е в лед.
Късно е, но боли ме, това е факт,
късно е, а всичко казах от един инат!
Късно е, всяко нещо има своя край,
късно е, но не за такъв мечтаех, знай.
Късно е, отдавна я няма любовта,
късно е, като цвете в пустиня е тя!
© Габриела Христова Всички права запазени