Patrizzia (Надежда Ангелова)
2237 18515
7.04.2022 г., 10:23 ч.  

La maman 

  Поезия » Хумористична
1156 3 11

Понеже мама – дама  несъмнѐно,
под воалетка крие своя чар,
но вдигне ли я зърваш удивено
мустаците на кралски мускетар.

 

Гласът ѝ пръсва сто кристални чаши
и вече оглушал си – нямаш слух,
ръчището ѝ мечешко те плаши...
Как от водата да излезеш сух?

 

И молиш Бога, дупка да ти прати,
в която да се закопаеш сам.
Поли повдига тя – крака космати
и стар мечок умрял си би от срам.

 

Природата шеги май обожава.
Мосю си мисли, тъжен и нерад,
дали ще е съдбата ми такава?
Tа тези двете ще ме изядат!

 

О, моля ти се помогни ми, Боже,
заклевам се, ще стана аз монах!...
Избягах някак... Аз монах? Не може!
Но, Боже мой, кълна се – поумнях!

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Mademoiselle. La réunion :)
jenyivanova (Jasmin) jenyivanova
Поезия » Хумористична, Пародии
– Мадам, по тъмна доба нежна среща...
... то бихте ли рискували вий с мен
и давам обещание за жеста...
знам славата си, но съм джентълмен.
– Разбирам неотложната ви спешност ...
  472  3  13 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??