Лабиринт
Припламва мрака
от непокорните
ми мисли...
Среднощно бдение,
съдбата - разнищва!
Тъмно е в лабиринта
и търся вярната посока!
Къде е луната?
Нима е заспала!
Сред облаци черни...
А мрака се спуска
и с ледени пръсти -
докосва душата!
И този вик на самота,
как само във вените
пулсира и ме докосва...
И така напира в мен
да каже - стига...!
Изгубих се в лабиринта
от толкова издигнати стени,
високи, дръзки, недостъпни.
Пълзи мъглата и ги скрива
и само тихите ми стъпки,
отекват като екот в тишината!
Вървя - към себе си вървя!
А мислите припламват в мрака,
сълза отрони се в нощта,
търкулна се и тъй засвети
с мека топла светлина...
© Катя Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Васе, благодаря ти!Разбира се,че ще излезем от лабиринта!
Веси, благодаря за хубавия коментар и поздрав!
Мария, благодаря ти за хубавите думи и коментар!Прегръщам ви!
Пожелавам ви хубава вечер и нови творчески успехи!
-
Не мога да не изразя възхищението си от този невероятен сюрприз, Катя! Силен стих! Изключителен финал! Благодаря! Всичко друго е излишно. Приеми една приятелска прегръдка.от мен!
-
Отново вълнуваш сърцата, Кате! Поздрави и от мен!
-
Трудно, но ще излезнем от лабиринта!
-
Стойчо, благодаря ти за хубавия коментар!
-
Все търся нишката на Ариадна,
за да намеря изход към душата си...
Моите сърдечни поздрави,Катя! -
Благодаря ти за коментара, Младене!
-
Докосваш, Катя! Поздравление!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
от толкова издигнати стени,
високи, дръзки, недостъпни.
Пълзи мъглата и ги скрива
и само тихите ми стъпки,
отекват като екот в тишината...