30.05.2007 г., 9:07 ч.

ЛАГЕРЪТ 

  Поезия
774 0 6
ЛАГЕРЪТ
Дори и камъкът ще проговори,
изплюл кръвта на мъртвите край Ловеч...
Мълчаха птици, зверове и хора,
а въздухът горчеше на олово.
На метри само - някъде оттатък
в изгубената сянка на живота -
е легнал споменът, тръпчиво-сладък -
по-слаб и от прощален вопъл.
Ръмжаха дните - глутница свирепа,
заръфала душите ослепели.
Но кой да чуе бития несретник, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Любен Стефанов Всички права запазени

Предложения
: ??:??