Още отдалече си личи,
че отново изгорели са звездите.
И отново песен тъжна пееш,
че живота тежък е... и несправедлив е.
Като селски музикат звучат
нотите на реалността в главата.
И мразиш тази мазна, омърсена плът,
че играе... а не познава даже мъничко играта.
Да оцениш живота не е лесно.
Често ламарината е девет, а човека само три.
И тогава лесно е да ти плени сърцето,
чифт от мътни, обещаващи очи. ...