Докосни душата ми с ласки.
Докосни я както преди.
Когато още не знаех
какво е от ласки да боли.
Всеки път с нежност
обладаваше мойта душа.
Не мислех, не виждах, не чувах.
Аз живеех чрез твойто сърце.
То беше толкоз красиво.
Така си остана и до днес.
Когато сме двама без трети,
животът е тръпка, унес вълшебен.