Ще влезем ли,
ще влезем ли
във папките на времето?!
Или пък ще изчезнеме
като мираж...
Или неникнещо
и ялово ще ни остане семето...
И този свят за нас
ще бъде камуфлаж...
Не съм се съблазнявал
и не съм мечтал от суета,
след време да ме окачат
на знамената
и да ме развяват
като иконата на Сатаната,
във хубави
и във размирни времена!
Бих искал аз да съм една сълза
на любимата в очите,
с която ще остана във света...
О, знам, че и след мен
ще си е пак умерен климата,
възторзи и тъги
в очите пак ще има!
© Христо Славов Всички права запазени