Лазят по мен градските луди
Онзи поток
и онази гора,
онзи блед огън
и онези звезди.
Онзи град
и онези луди,
Онзи град пълен със луди.
Затова как да спра да сънувам,
онзи поток
и онази гора,
онзи блед огън
и онази звезда?
Но се будя полазен
от молещите ръце.
Ръцете на просяци,
на милиони нещастници,
родени в помията,
повярвали в светофарите,
не сънуващи,
не мечтаещи,
не говорещи и непишещи.
Децата на този бял град,
синовете на онези мъртви,
убити от пияните си кучета.
Господарите на един мръсен град,
населен от луди, сакати слепци.
© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени