Отражението бавно се разчупва,
криволичи лунната пътека,
музика щурчетата донасят,
а дърветата извиват се полека...
Полунощ е... всичко пак затихва,
езерото сгушило се в хълма,
само лебед бял крила разперва,
чака свойта птица да се върне...
Неочаквана и чакана принцеса
със пера като коприна бяла.
Лятото почти завърши вече,
а без нея той не ще отплава...
Някак си изгубен сред вълните,
небесата гледа и мечтае
с любовта да литне към звездите,
а водата пътят му чертае...
Ден след ден... и после нощ, и есен
в езерото паднаха листата,
там сред тази тиха вечна песен
лебедът стои и просто... чака...
© Маргарита Здравкова Всички права запазени