ЛЕБЕДИ
Като речния пясък, изтичащ през шепите,
моята весела пареща младост отмина –
слушам днес на листата изсъхнали шепота;
не листа ме затрупват, а сухи години.
Побелях и в косата ми слязла е зимата
и през преспите скита душата ми боса,
но не й е студено – тя в шепите има
късче лято и лято до края ще носи.
И какво, че, затрупани с преспите бели,
другояче скърбим, другояче обичаме?
Мили мои приятели, днес побелели, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация