Говоря си с лебеди на сън...
Броя крачките от мен до теб, но наобратно
Тогава се раждам в съня си с твоето лице, 
съзнанието ти е мое, 
разхождам се навсякъде из него. 
Почиствам му прозорците от мисли напрашени,
изключвам звука и му изпявам песен. 
После слизам надолу, в душата си (твоята) и почвам да танцувам радостно, като дете  с любимото си куче в парка. 
Оглеждам се във всички измислени огледала, 
оправям косата ти, 
слагам червило на устните ти,

тръгвам.

Вървя с твоите стъпки, за да те достигна. 
По пътя се срещам със себе си, 
изричам си името с твоя глас, 
тогава във мене отсреща запламтява искра... Докосвам се жадно, поглеждам в очите си, 
а те мокри те гледат, в мен гледат безмълвно! 
Усещам душата ти как затреперва
и сетне прескачам в своето тяло. 
Повратната точка достигнах, 
да бъда теб вече не мога.. След час ме навява тревога-няма ги лебедите, с които говоря... поглеждам наляво и виждам, 
засмяна ме чакаш на входа
и езеро малко създаваш в ума ми, магически синьо! 
И ето ги славно пристигат един по един чудните лебеди, 
как аз бях теб си разказват
и нищо не казват за себе си...