Леден полъх

13.03.2005 г., 15:14 ч.

Поезия

1207 0 0

Сърцето ми е ледено. За Бога, то не може да обича...
Вместо от кръв то задвижва се от силна отрова
и тя из вените потича...
Очите ми са ледени кристали, никой в мен не може огънят да разпали.
Вместо нежна целувка сладка аз смърт подарявам...
В душата внимателно се взирам, спомените заличавам,
сърцето в дълбока ледена обвивка обковавам...
Мислите ти, чуствата ти... всичко замразявам...
Само болка и разочарование на всеки причинявам...
До всичко що се докосна с ледения си дъх - унищожавам.
Студенината е вече заела място важно ..запълва всяка част от мен.
Бягай далече, освен ако не искаш да станеш така бездушен,
да станеш жалко, но все пак копие на мен самата...
Болка и мъка, но все пак и страст зловеща..
Всяка вечер в твоя сън се появявам. Аз съм твоят кошмар,
обвиващ ръце около твоята шия..жадно засмуквайки устните ти както торнадо...но и причинявайки ти студенина..
Ти не можеш да избягаш..на колене падаш,
ръцете си за прошка към мене протягаш,
но не помниш ли ти сам си причини това...
Студът бавно навлиза във всяка вена..артерия
и отново умираш от този сън запленен,
и следващата нощ аз пак ще намина,
но сега е късно, идва изгревът веч...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.