Леден повей
В лоното на пълната луна,
с метален кабър за небето закачена,
се ражда образа на ярка тишина,
с вечерен лед по лицето заскрежена.
А нощен вятър брули чертите на лицето
и запира се за да си поеме дъх смирен.
И за миг как стихват улиците на селцето,
превръщат се във ярък и красив десен.
Картината е толкоз ледена и ярка.
Превръща се от нощ във ден и после пак,
но остава във душата топлината жарка, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация