Ледена жена
Стоя сама, загледана в нощта,
обгърната с воал от тишина,
сълза - кристал отронва мисълта
и тихичко се слива със дъжда.
Стрелата се забива на мига
при спомена за твоята лъжа,
пронизва ме със болка от студа,
превръща ме във ледена жена.
И няма в небосклона светлина,
дъгата скрила се е от света,
безжизнено отпуска се звезда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация