4.03.2006 г., 19:56 ч.

Ледена приказка 

  Поезия
900 0 2
Студено е.
Няма дъжд. Няма сълзи.
Кръвта ми също е червена ледена река
и бавно, много бавно в тялото пълзи.

Зима е.
Няма сняг, който да забули с белота
спомена от сенки мрачни.
Заспивам!
Демони преследват ме в съня
и тихо шепнат устните прозрачни:

"Спаси ме!"
Ще ме намериш в лед и самота,
кралица съм на царство от мълчание!
Пътят-любов! Оръжията-нежност, толина!
Пазачът е един-страдание! 

© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви за коментарите и забележките! И аз не бях много сигурна дали се е получило нещо, зелената тишина беше ледено спокойствие, но сега променям изцяло втората част. Дали се получава?
  • "Погледни в очите ми-зелена тишина"-това не мога да го разбера много.Не мога да кажа,че е добро или лошо,тъй като нямам право да ти давам съвети или поучения,но има много смисъл и чувства в него.
Предложения
: ??:??